Стефчо Христов е световен шампион!

Стефчо Христов е световен шампион!

Голям успех за варненското и българското вдигане на тежести! Щангистът от Спортно училище „Георги Бенковски”, Стефчо Христов стана световен шампион. Състезателят на „Титан” е номер едно на планетата за кадети до 17 години. За Христов победата дойде с дебюта му на световното първенство в Лас Вегас. 16-годишният спортист, с личен треньор Живко Николов, взе златния медал в категория до 102 кг. с двубой от 315 кг, както и златните отличия в двете движения – 145 кг в изхвърлянето и 170 кг в изтласкването. Това е първа голям титла за Стефчо Христов, който тръгва по стъпките на брат си Христо Христов. Днес даде първото си интервю за „Петел”.

Ето какво заяви Стефчо Христов специално за „Петел” от Лас Вегас.

– Стефчо, честито. Какво е чувството да погледнеш света от върха?
– Чувството е неописуемо, но още съм подвластен на емоциите и може би чак след дни ще осъзная какво постигнах.

– Твоите заявки бяха много по-високи от тези на твоите опоненти. Вярваше ли, че няма кой да те спре към триумфа, въпреки че си дебютант на световно?
– Излязох на подиума спокоен и уверен в силите си, тъй като бях добре подготвен. Но все пак вдигах за първи път на състезание от такъв висок ранг и затова имах едно на ум, една тревожна мисъл, че нещата може и да не се развият в посоката, в която очаквах.

– В първия опит на 140 кг в изхвърлянето сбърка. Това бе и единствения ти неуспешен опит от шестте. Какво си помисли след него?
– Сбърках, защото на загрявката тази тежест ми бе лека и явно я подцених. Но това не ме разколеба, знаех, че ще я вдигна във втория опит.

– Кога почувства, че ставаш световен шампион?
– След като тласнах 165 кг във втория опит. Имах 15 кг аванс в изхвърлянето пред грузинеца и не беше за вярване, че той може да тласне 181 кг. Още повече, че аз бях готов да завърша с по-висока тежест и го направих.

– Очакваше ли постиженията, които постигна в двете движения?
– Да. На тренировки имах и по-високи резултати, и ако се беше наложило, щях да вдигна повече.

– Съгласувана ли беше твоята тактика с личния ти треньор Живко Николов, който беше в България?
– Разбира се. Разговарях с него преди състезанието и стратегията беше изготвена изцяло от него. Треньорите в националния направиха само необходимите в подобни случаи корекции, които остават в кухнята.

– Чу ли се с брат си Христо Христов, който е световен и трикратен европейски шампион за кадетни, и какво ти каза той?
– Да, чухме се. Христо много се зарадва, както и аз на неговата световна титла в Тайланд. Каза ми нещо много лично, което си остава между нас. Великолепно е, че двама братя от една варненска школа са световни шампиони.

– На кого искаш да благодариш и посветиш световната титла?
– На моето семейство – баща ми Димитър, майка ми Анна и брат ми Христо. Също и на треньора ми Живко Николов, който ме подготви по най-добрия начин, на всички треньори и ръководители в „Титан”, на Община Варна и Община Бяла, и не на последно място на директора и учителите в Спортно училище „Георги Бенковски”.

– Вдигна високо летвата още при дебюта си на световно. Как ще се справяш със следващите предизвикателства, които ще са далеч по-трудни?
– В Лас Вегас беше само началото. Ще остана здраво стъпил на земята, защото знам, че само от мен зависи докъде ще стигна в щангите. Аз искам да стигна възможно най-високо и ще давам всичко от себе си, за да реализирам мечтите и целите си. Винаги тръгвам с главата напред и съм готов да преодолявам трудностите.

На 16 март се прибираш в България. Ще си дадеш ли почивка?
– Най-много два-три дни и след това пак в залата. Предстоят ми други престижни състезания и европейско в Констанца.

Колективът на Спортно училище „Георги Бенковски” го поздравява и му пожелава още много бъдещи успехи.